Welcome! You've stumbled upon my personal blog. Here you will find the latest posts. If you'd like you can take a look at the full archive or subscribe via RSS for anything new.
Posts
-
Ден 16: Коледа по летищата
Дата от дневника: 25.12.2017г.
Ето, че си спретнахме и “Сам Вкъщи” на живо. За компенсация, че не сме го гледали тази зима. Не забравихме никой, но си имахме бързането за да стигнем gate-a защото ни викат по говорителите си беше на място. От авиокомпанията имаха силното желание да ни сменят boarding pass-овете с други. Които обаче бяха абсолютно същите. Браво, Iberia!
Иначе основно обикаляхме по магазините за duty free кафе и шоколади.
За щастие самолетите бяха сравнително празни. Колко ли хора решават, че Коледа най - подходящото място за пътуване?
В крайна сметка три летища и два самолета по - късно стигнахме обратно до България без нищо съществено да се случи. Може би беше едно от най - спокойните ми презокеански прелитания веднъж като бяхме във въздуха.
С това затварям последната страница от дневника си по случай пътуването! Планирам да добавя и малко текст за епилог. Един вид, поглед назад към пътуването близо десетилетие по - късно.
-
Ден 15: Бъдни вечер в Макдоналдс
Дата от дневника: 24.12.2017г.
Всъщност спахме доста повече отколкото беше по план. Закуската в призрачния хотел не беше лоша. Но определено бяхме единствените гости.
След това последва неочаквана напрегната дискусия какво да правим. Момичетата искаха да отидат в Леон, поне такъв им беше плана. Но късното ставане го направи много трудно с публичен транспорт. Дори като се изключи това, че си беше вече Коледа и официално неработен ден. По тази причина се обърнаха към рецепция и им намериха познат таксиметров шофьор, който да ги закара до Леон и обратно за $140. Скъпо, но бъдни вечер все пак! Това и направиха. От своя старана аз започнах да се мотам из града без много ясна цел и посока. Леон не представляваше особен интерес за мен и избрах един ден без пътуване.
-
Ден 14: Заключената врата и Манагуа
Действието се случва на: 23.12.2017г.
Сутринта заключената вратата на банята се оказа по-голям проблем от очакваното. Трима човека от персонала се захванаха с нея. В операцията малко по малко бяха включени стълба, всякакви клещи и отвертки, фенери и чукове. Първоначално едно от момчетата се прехвърли вътре от един отвор в стената. Целта беше да я отвори отвътре, но нямаше късмет и остана там. После се научи как и започна да влиза и излиза свободно. След общи усилия от двете страни след 20-на минути разглобиха бравата и така успяха да отворят вратата. Направи ми впечатление, че вратата остана затворена след като махнаха бравата. Езичето трябва да се махне отделно и е доста трудно. Хубава сигурност. Иначе са си гадни тези комбинирани брави (с времето съм забравил какво е “комбинирана” брава и какво не ми харесва в нея, бележки от 2025г.). Единственото нещо, което имахме в банята, беше моята сапунерка. Но все пак пичовете я спасиха, за което съм им благодарен. 💪😌🙏 След това мини приключение общият ни план за деня беше да си хванем местният автобус до Манагуа.
-
Ден 13: Борбата с маймуната
Действието се случва на: 22.12.2017г.
Сутринта ходихме до пощата, за да разберем, че не продават картички. Само марки. След този унищожителен провал се свихме в приятното кафене Casa del Café, където прекарахме доста време. Малко по малко успяхме да се съвземем и за деня решихме да гребем с каяци из езерото Никарагуа. Поради неочаквания и изненадал всички ни успех с екскурзията до вулкана предишния ден решихме да използваме същата агенция. Защо? Не знам, явно бяха добри търговци. Друга индикация за това беше как каяка ни струваше по $20 на човек, докато същия маршрут с моторна лодки беше по $10. Но кой знае? Туристите в каяк може в крайна сметка да са по - безразсъдни и да изискват повече труд за да не правят глупости. Естествено, ние не бихме били пример за това, нали така?
-
Ден 12: Гранада и вулкана Масая
Действието се случва на: 21.12.2017г.
Нощта беше наистина гореща. Пещ! Но веднъж преживели това ни очакваше хубава закуска от хостела.
-
Ден 11: До Гранада
Действието се случва на: 20.12.2017г.
Този ден целта ни беше да пътуваме до Гранада в Никарагуа. Това означаваше пресичане на граница и още време в автобуси. Както може би се подразбира, любимото ми занимание е седене в автобуси.
За пътуването си бяхме запазили TicaBus. По €34 на човек. В 03:45 трябваше да сме на автогарата, която удобно се намираше на не повече от 200м. от хостела ни. Там нещата бяха като на летище. Чекин на багажа, бордови карти и всичко останало. Минус, разбира се, беше изходната такса от Costa Rica от $8. Но за това хората от TicaBus нямат никаква вина. Даже браво на тях, че се грижат за това още в офисите им.
See all the rest of the posts or subscribe via RSS