Welcome! You've stumbled upon my personal blog. Here you will find the latest posts. If you'd like you can take a look at the full archive or subscribe via RSS for anything new.
Posts
-
Чао, Фейсбук!
Не използвам Фейсбук от около десет години. Въпреки това последните месеци зачестиха съобщения “виж си месинджъра, включен си в обща група”. По този начин по - близките ми хора, които познават навиците ми, се натоварват с допълнителна задача да ме известяват за тези групи. Също, случва се хората да ми пишат и да получат отговор след години тъй като средно се логвам по веднъж на две или три години.
За да намаля натоварването над най - добрите си приятели и за да избегна объркването на останалите ще изтрия акаунта си. Пиша тази статия за да предупредя всички, които все още използват Фейсбук чата.
-
Рецепта: Бразислки закуски
Не съм очаквал, че ще публикувам рецепти в блога, но ето на! С Хриси от месец или два усъвършенстваме рецептата и най - накрая стигнахме до два много добри варианта.
-
Как да следим този (и други) блогове
Отговора е RSS.
Това е, ако не е никаква изненада за теб драги читателю, то може да спреш до тук. Няма да има нищо ново за теб. Ако от друга страна не знаеш какво е това, то нека разкажа.
-
Разходка из централна Америка - епилог
Ето, вече успях да завърша поредицата която ме подтикна да започна този блог. Явно не съм най - продуктивния публицист. Този малък дневник ми отне около седем години за да бъде публикуван. Наистина изненадващо. И дори веднъж през този период не съм губил желание да продължа с публикуването, нито пък “живота ми се е изпречвал” по някакъв начин. За всеки с темпото му, изглежда. Докато да попълвам дневника почти всеки ден по време пътуването беше лесно, то редактирането му в приличен вид за публикуване е било достатъчно трудно за да ме възпре да го правя често. Оригиналният ми план беше да публикувам всяка вечер за две или три седмици. Най - много месец. Кой би предположил, че писането ще ми е по - лесно от редакцията? Но какво следва сега?
-
Ден 16: Коледа по летищата
Дата от дневника: 25.12.2017г.
Ето, че си спретнахме и “Сам Вкъщи” на живо. За компенсация, че не сме го гледали тази зима. Не забравихме никой, но си имахме бързането за да стигнем gate-a защото ни викат по говорителите си беше на място. От авиокомпанията имаха силното желание да ни сменят boarding pass-овете с други. Които обаче бяха абсолютно същите. Браво, Iberia!
Иначе основно обикаляхме по магазините за duty free кафе и шоколади.
За щастие самолетите бяха сравнително празни. Колко ли хора решават, че Коледа най - подходящото място за пътуване?
В крайна сметка три летища и два самолета по - късно стигнахме обратно до България без нищо съществено да се случи. Може би беше едно от най - спокойните ми презокеански прелитания веднъж като бяхме във въздуха.
С това затварям последната страница от дневника си по случай пътуването! Планирам да добавя и малко текст за епилог. Един вид, поглед назад към пътуването близо десетилетие по - късно.
Тази статия е част от поредицата ми, описваща мислите ми по време на “скорошната” ми почивка в Централна Америка. Начало на поредицата и описание можете да намерите тук.
-
Ден 15: Бъдни вечер в Макдоналдс
Дата от дневника: 24.12.2017г.
Всъщност спахме доста повече отколкото беше по план. Закуската в призрачния хотел не беше лоша. Но определено бяхме единствените гости.
След това последва неочаквана напрегната дискусия какво да правим. Момичетата искаха да отидат в Леон, поне такъв им беше плана. Но късното ставане го направи много трудно с публичен транспорт. Дори като се изключи това, че си беше вече Коледа и официално неработен ден. По тази причина се обърнаха към рецепция и им намериха познат таксиметров шофьор, който да ги закара до Леон и обратно за $140. Скъпо, но бъдни вечер все пак! Това и направиха. От своя старана аз започнах да се мотам из града без много ясна цел и посока. Леон не представляваше особен интерес за мен и избрах един ден без пътуване.
See all the rest of the posts or subscribe via RSS