Welcome! You've stumbled upon my personal blog. Here you will find the latest posts. If you'd like you can take a look at the full archive or subscribe via RSS for anything new.
Posts
-
Песака може и да не е ухо
Като всеки българин обитаващ градска среда, често неволно се замислям за Песъка. Понякога това става естествено, понякога насилствено. Но наскоро стана по съвсем различен начин. Беше ми представена нова теория, напълно опровергаваща цялата мъдрост на улиците. Тази теория смело твърди, че Песъка не е ухо!
Естествено, първата ми реакция беше да не ѝ обърна внимание. Всеки може да твърди каквото си поиска, все пак. Но мисълта остана в главата ми и постоянно се връщаше. Какво ако основите върху които стои цялото съвременно българско общество не са толкова стабилни? Какво ако единствения факт за който всички заедно сме съгласни се окаже невярна клевета? След като така и така тази мисъл нямаше да ме остави, то реших да направя собствено разследване.
-
Чао, Фейсбук!
Не използвам Фейсбук от около десет години. Въпреки това последните месеци зачестиха съобщения “виж си месинджъра, включен си в обща група”. По този начин по - близките ми хора, които познават навиците ми, се натоварват с допълнителна задача да ме известяват за тези групи. Също, случва се хората да ми пишат и да получат отговор след години тъй като средно се логвам по веднъж на две или три години.
За да намаля натоварването над най - добрите си приятели и за да избегна объркването на останалите ще изтрия акаунта си. Пиша тази статия за да предупредя всички, които все още използват Фейсбук чата.
-
Рецепта: Бразислки закуски
Не съм очаквал, че ще публикувам рецепти в блога, но ето на! С Хриси от месец или два усъвършенстваме рецептата и най - накрая стигнахме до два много добри варианта.
-
Как да следим този (и други) блогове
Отговора е RSS.
Това е, ако не е никаква изненада за теб драги читателю, то може да спреш до тук. Няма да има нищо ново за теб. Ако от друга страна не знаеш какво е това, то нека разкажа.
-
Разходка из централна Америка - епилог
Ето, вече успях да завърша поредицата която ме подтикна да започна този блог. Явно не съм най - продуктивния публицист. Този малък дневник ми отне около седем години за да бъде публикуван. Наистина изненадващо. И дори веднъж през този период не съм губил желание да продължа с публикуването, нито пък “живота ми се е изпречвал” по някакъв начин. За всеки с темпото му, изглежда. Докато да попълвам дневника почти всеки ден по време пътуването беше лесно, то редактирането му в приличен вид за публикуване е било достатъчно трудно за да ме възпре да го правя често. Оригиналният ми план беше да публикувам всяка вечер за две или три седмици. Най - много месец. Кой би предположил, че писането ще ми е по - лесно от редакцията? Но какво следва сега?
-
Ден 16: Коледа по летищата
Дата от дневника: 25.12.2017г.
Ето, че си спретнахме и “Сам Вкъщи” на живо. За компенсация, че не сме го гледали тази зима. Не забравихме никой, но си имахме бързането за да стигнем gate-a защото ни викат по говорителите си беше на място. От авиокомпанията имаха силното желание да ни сменят boarding pass-овете с други. Които обаче бяха абсолютно същите. Браво, Iberia!
Иначе основно обикаляхме по магазините за duty free кафе и шоколади.
За щастие самолетите бяха сравнително празни. Колко ли хора решават, че Коледа най - подходящото място за пътуване?
В крайна сметка три летища и два самолета по - късно стигнахме обратно до България без нищо съществено да се случи. Може би беше едно от най - спокойните ми презокеански прелитания веднъж като бяхме във въздуха.
С това затварям последната страница от дневника си по случай пътуването! Планирам да добавя и малко текст за епилог. Един вид, поглед назад към пътуването близо десетилетие по - късно.
Тази статия е част от поредицата ми, описваща мислите ми по време на “скорошната” ми почивка в Централна Америка. Начало на поредицата и описание можете да намерите тук.
See all the rest of the posts or subscribe via RSS