Welcome! You've stumbled upon my personal blog. Here you will find the latest posts. If you'd like you can take a look at the full archive or subscribe via RSS for anything new.
Posts
-
Печения лев
Мисля, че банките се държат по много странен начин. Но всички толкова сме свикнали с това, че даже не го забелязваме. До такава степен сме приели тези практики, че вече дори няма да видим проблема ако някой ни го посочи с прожектор. Поради тази причина си мисля, че хубав подход да го обясня е чрез аналогия.
Представете си една локална пекарна. Нека я кръстим “Печения лев”. На вид е съвсем нормална, по витрините ѝ има всякакви хлябове, закуски, продава айрян и дори боза. Всяко нещо си има цена и изглежда напълно достъпно. Влизайки в нея и разглеждайки витрината човек би се чувствал напълно наясно с това кое как работи. За капак на всичко дори персонала е приветлив. Изобщо, място където всеки би искал да си вземе нещо, даже често да се връща.
-
Песъка може и да не е ухо
Като всеки българин обитаващ градска среда, често неволно се замислям за Песъка. Понякога това става естествено, понякога насилствено. Но наскоро стана по съвсем различен начин. Беше ми представена нова теория, напълно опровергаваща цялата мъдрост на улиците. Тази теория смело твърди, че Песъка не е ухо!
Естествено, първата ми реакция беше да не ѝ обърна внимание. Всеки може да твърди каквото си поиска, все пак. Но мисълта остана в главата ми и постоянно се връщаше. Какво ако основите, върху които стои цялото съвременно българско общество, не са толкова стабилни? Какво ако единствения факт за който всички заедно сме съгласни се окаже невярна клевета? След като така и така тази мисъл нямаше да ме остави, то реших да направя собствено разследване.
-
Чао, Фейсбук!
Не използвам Фейсбук от около десет години. Въпреки това последните месеци зачестиха съобщения “виж си месинджъра, включен си в обща група”. По този начин по - близките ми хора, които познават навиците ми, се натоварват с допълнителна задача да ме известяват за тези групи. Също, случва се хората да ми пишат и да получат отговор след години тъй като средно се логвам по веднъж на две или три години.
За да намаля натоварването над най - добрите си приятели и за да избегна объркването на останалите ще изтрия акаунта си. Пиша тази статия за да предупредя всички, които все още използват Фейсбук чата.
-
Рецепта: Бразислки закуски
Не съм очаквал, че ще публикувам рецепти в блога, но ето на! С Хриси от месец или два усъвършенстваме рецептата и най - накрая стигнахме до два много добри варианта.
-
Как да следим този (и други) блогове
Отговора е RSS.
Това е, ако не е никаква изненада за теб драги читателю, то може да спреш до тук. Няма да има нищо ново за теб. Ако от друга страна не знаеш какво е това, то нека разкажа.
-
Разходка из централна Америка - епилог
Ето, вече успях да завърша поредицата която ме подтикна да започна този блог. Явно не съм най - продуктивния публицист. Този малък дневник ми отне около седем години за да бъде публикуван. Наистина изненадващо. И дори веднъж през този период не съм губил желание да продължа с публикуването, нито пък “живота ми се е изпречвал” по някакъв начин. За всеки с темпото му, изглежда. Докато да попълвам дневника почти всеки ден по време пътуването беше лесно, то редактирането му в приличен вид за публикуване е било достатъчно трудно за да ме възпре да го правя често. Оригиналният ми план беше да публикувам всяка вечер за две или три седмици. Най - много месец. Кой би предположил, че писането ще ми е по - лесно от редакцията? Но какво следва сега?
See all the rest of the posts or subscribe via RSS