Welcome! You've stumbled upon my personal blog. Here you will find the latest posts. If you'd like you can take a look at the full archive or subscribe via RSS for anything new.

Posts

  • Ден 8: Фернандо и семейството му

    Гледка от зеленчуковата градина

    Действието се случва на: 17.12.2017г.

    За този ден искахме да се разходим по една пътека из джунглата, водеща до Playa Cacao. Това е плаж от другата страна на залива на Голфито. Поне името силно подсказва, че би трябвало да е плаж. Втората точка от дневния ни план беше да намерим и да се видим с Ели и Яна. Те бяха и основната причина да стигнем до Голфито. Озовали се там бяха по програма за доброволна работа в чужбина и техен домакин и работодател беше Фернандо.

    Read More

  • 'How To Git' лекция за ФМИ

    От доста време не бях имал досег със студенти и мисля, че ми липсва. Явно харесвам да предавам знание, странна работа! От друга страна, обаче, поддържането на цял курс вече ми се вижда като твърде много работа. По тази причина се възползвах от следващото най - добро нещо, което ми се представи. А именно еднократна лекция! За нещастие, обаче, онлайн. Което автоматично изключва огромно множество от шеги, които да успеят да бъдат смешни. Поне веднъж вече са ми казвали, че причината да дойдат на моите лекции е “забавление”. Ех, жалко, следващият път.

    Лекцията, за която става въпрос, беше организирана и спонсорирана от работодателя ми, Хаос, със съдействието на ФСС на ФМИ. По същество представляваше обучение за работа Git. Заедно с Георги се захванахме със задачата да сме интересни едновременно на напълно начинаещи и вече свикнали с инструмента. При това за един час! Мисля че се справихме не-отчайващо-зле, поради което ще си престраша да дам линк към лекцията тук. Все пак репутация на клоун имам да поддържам!

    Ето линк с готина картинка:

    How to Git? - webinar for students at FMI

    Read More

  • PinePhone + pastmarketOS + Phosh в българска среда

    PinePhone поставен на бюро

    От доста време не е ставало въпрос за пингвини в този блог и мисля, че е назрял момента този пропуска да бъде поправен. Едно от нещата които искам да постигна с живота си е възможно най - пълна автономност от големите технологични компании. С почти всичко друго съм се справил вече, но има една голяма и страшна дупка. Може би в крайна сметка най - важната от всички части в пъзела. А именно телефона. На практика е невъзможно човек да се измъкне от лапите на Apple и Google когато става въпрос за мобилно устройство. Всички те не работят в интерес на “собственика” си, ами по - скоро защитават интересите на компаниите зад тях. Много е тъжно как няма начин човек да има в джоба си хардуер и софтуер който да е под пълен негов контрол. Или пък вече има? … там-там-там-дам!

    Read More

  • Ден 7: Път към Голфито

    Гледка на къщи със собствен пристан намиращи се между океана и хълмиста джунгла

    Действието се случва на: 16.12.2017г.

    След цяла година пълна невъзможност за пътуване извън страната се завръщам поне към писане за такъв тип дейност. Някой ден, някой ден ще завърша тази серия!

    Както вероятно ще стане традиция в тези серии, сега ще говоря предимно за пресичане на граници и пътуване в автобуси. Търсене на автобуси, техните цени и сравнения между различните организации на тези неща в Панама и Коста Рика. Защото да, това е деня в който пътувахме към Голфито в Коста Рика 🎉. И тъй като вероятно ще повтарям тази дума много пъти, от сега нататък ще заменя “автобус” с емоджи 😅. Общо взето, целият ни ден беше отделен за това пътуване. Макар да са само около 150км, то за региона това е доста. Може би заради планините, може би защото нямаме собствена кола и времето отива в чакане на автобуси, може би по други причини. Настанете се удобно, дръпнете перденцата на седалката, защото ни очаква дълъг слънчев ден, и нека ви разкажа за качествата на моя учебник по английски…

    Read More

  • Колко опасна се оказа тази пандемия в крайна сметка

    За бъдещите историци, пиша това във втората година от Ковид-19. Жалко че такова изречение е изобщо възможно. В началото на пандемията съвсем нормален въпрос за всеки беше “колко е опасно това”. В условията на малко информация трябваше да взимаме решения с потенциално големи последствия. Реакции имаше във всякаква посока. От никаква до прекалена. Спомняте ли си хората, които пародираха че са си купили амуниции и оръжие да защитават семейството си? Хората купуващи ориз и тоалетна хартия сякаш цивилизацията ще свърши след няколко седмици? Или пък израза “то си е като грип”. След една година събиране на информация вече бихме могли да отговорим изхождайки от данни.

    Read More

  • Рибата се вмирисва от към главата

    Мисля, че за никого няма да е изненада това че политическата, икономическата и всякакви други ситуации в България не са на високо ниво. С изключение на политиците в момента на власт, не съм чул някой да хвали която и да е структура на държавата или обществото ни. Хората (с право) изпитват недоверие когато трябва да имат нещо общо със здравната система. Често се срещат ужас и отчаяние. Никой не очаква правосъдната система да работи с цел раздаване на справедливост. Ако започваш бизнес ни най - малко не можеш да се надяваш на честна конкуренция. Хората не очакват от полицията да им помогне когато е извършено престъпление срещу тях, дори дребен грабеж. Всеки проект финансиран с обществени средства (с право) се подозира като схема за усвояването им от доверени фирми. От тези фирми не се очаква никакво желание за добри резултати. Цялото ни ежедневие е пълно с много повече примери от този вид. Общо взето, заключението на всеки мислил по въпроса е, че нещата са доста зле. Не са зле на ниво днешна Северна Корея или бившия СССР, но никак не са и добре. Как се е стигнало до тук? Следват моите размишления по въпроса.

    Read More

See all the rest of the posts or subscribe via RSS