Welcome! You've stumbled upon my personal blog. Here you will find the latest posts. If you'd like you can take a look at the full archive or subscribe via RSS for anything new.

Posts

  • Ден 7: Път към Голфито

    Гледка на къщи със собствен пристан намиращи се между океана и хълмиста джунгла

    Действието се случва на: 16.12.2017г.

    След цяла година пълна невъзможност за пътуване извън страната се завръщам поне към писане за такъв тип дейност. Някой ден, някой ден ще завърша тази серия!

    Както вероятно ще стане традиция в тези серии, сега ще говоря предимно за пресичане на граници и пътуване в автобуси. Търсене на автобуси, техните цени и сравнения между различните организации на тези неща в Панама и Коста Рика. Защото да, това е деня в който пътувахме към Голфито в Коста Рика 🎉. И тъй като вероятно ще повтарям тази дума много пъти, от сега нататък ще заменя “автобус” с емоджи 😅. Общо взето, целият ни ден беше отделен за това пътуване. Макар да са само около 150км, то за региона това е доста. Може би заради планините, може би защото нямаме собствена кола и времето отива в чакане на автобуси, може би по други причини. Настанете се удобно, дръпнете перденцата на седалката, защото ни очаква дълъг слънчев ден, и нека ви разкажа за качествата на моя учебник по английски…

    Read More

  • Колко опасна се оказа тази пандемия в крайна сметка

    За бъдещите историци, пиша това във втората година от Ковид-19. Жалко че такова изречение е изобщо възможно. В началото на пандемията съвсем нормален въпрос за всеки беше “колко е опасно това”. В условията на малко информация трябваше да взимаме решения с потенциално големи последствия. Реакции имаше във всякаква посока. От никаква до прекалена. Спомняте ли си хората, които пародираха че са си купили амуниции и оръжие да защитават семейството си? Хората купуващи ориз и тоалетна хартия сякаш цивилизацията ще свърши след няколко седмици? Или пък израза “то си е като грип”. След една година събиране на информация вече бихме могли да отговорим изхождайки от данни.

    Read More

  • Рибата се вмирисва от към главата

    Мисля, че за никого няма да е изненада това че политическата, икономическата и всякакви други ситуации в България не са на високо ниво. С изключение на политиците в момента на власт, не съм чул някой да хвали която и да е структура на държавата или обществото ни. Хората (с право) изпитват недоверие когато трябва да имат нещо общо със здравната система. Често се срещат ужас и отчаяние. Никой не очаква правосъдната система да работи с цел раздаване на справедливост. Ако започваш бизнес ни най - малко не можеш да се надяваш на честна конкуренция. Хората не очакват от полицията да им помогне когато е извършено престъпление срещу тях, дори дребен грабеж. Всеки проект финансиран с обществени средства (с право) се подозира като схема за усвояването им от доверени фирми. От тези фирми не се очаква никакво желание за добри резултати. Цялото ни ежедневие е пълно с много повече примери от този вид. Общо взето, заключението на всеки мислил по въпроса е, че нещата са доста зле. Не са зле на ниво днешна Северна Корея или бившия СССР, но никак не са и добре. Как се е стигнало до тук? Следват моите размишления по въпроса.

    Read More

  • Избор

    Когато се говори за избори една от най - честите фрази които чувам е “То няма за кого да гласувам”. Използва се като обоснование защо човека няма намерение да участва в изборите. Много пъти дори аз самия съм изпитвал подобни чувства и с цялото си същество съм чувствал, че цялото нещо е цирк. За щастие, все още това не е вярно. Все още правото на избор е съвсем истинско и процеса не е напълно компрометиран. Това ще е така докато по - голямата част от обществото полага усилие да запази това. В момента в който повечето хора се откажат, тогава “то няма смисъл” ще стане истина и изборите ще се превърнат в цирка от преди ‘89та.

    Read More

  • Власт

    Напоследък си мисля за думата “власт”. И по - специално за начина по който я използваме в българския език. Най - вече във варианта “власти”. Какво иска да каже нормалния българин когато използва думата “властите”? Най - често има предвид някаква конгломерация между народното събрание, министерски съвет, всички министерства, президентството, че дори и кметства. Понякога е само някое подмножество на тези институции или дори само една конкретна. И тъй като хората говорят за “властите правят това” или “властите правят онова” то много вероятно нямат предвид, че сградите на тези институции или самите концепции за тях извършват действия. Със сигурност имат предвид хората, които работят в тези институции. Хората, които ги представляват. Този начин на изразяване ми се вижда все по - странен и по - странен колкото повече размишлявам над него.

    Read More

  • Молитвата на Гендлин

    Каквото е истина, вече е така.

    Осъзнаването ѝ не я прави по - лоша.

    Затварянето на очи не я кара да изчезне.

    И защото е истина, това е с което има да се взаимодейства.

    Всичко невярно не е там за да бъде изживяно.

    Хората могат да се изправят пред истината,

    тъй като вече я издържат.

    Eugene Gendlin

    Превод на You Can Face Reality от Eliezer Yudkowsky, оригинално публикувано на https://www.lesswrong.com на 09.07.2007г.

    Read More

See all the rest of the posts or subscribe via RSS