Ден 15: Бъдни вечер в Макдоналдс
Дата от дневника: 24.12.2017г.
Всъщност спахме доста повече отколкото беше по план. Закуската в призрачния хотел не беше лоша. Но определено бяхме единствените гости.
След това последва неочаквана напрегната дискусия какво да правим. Момичетата искаха да отидат в Леон, поне такъв им беше плана. Но късното ставане го направи много трудно с публичен транспорт. Дори като се изключи това, че си беше вече Коледа и официално неработен ден. По тази причина се обърнаха към рецепция и им намериха познат таксиметров шофьор, който да ги закара до Леон и обратно за $140. Скъпо, но бъдни вечер все пак! Това и направиха. От своя старана аз започнах да се мотам из града без много ясна цел и посока. Леон не представляваше особен интерес за мен и избрах един ден без пътуване.
В прогнозата пишеше 0% шанс за дъжд, облачно до 11 часа и след това слънчево. Чудесно, значи разхождане пеша ще е идеалния подход! Първата ми задача беше да си намеря тетрадка. Виждате ли, предишната в която водих този дневник се беше свършила предишния ден. В крайна сметка намерих в близкия мол тази, в която са записани текущите редове. Не бяха много работещите места по това време и се оказа нетривална задача. На всичко отгоре за една тетрадка в магазинчето за канцеларски стоки ми искаха лична карта. За да са сигурни, че не съм откраднал дебитната карта (?) и след това на излизане охраната се разписа (??) на касовата бележка. За една тетрадка! Вярно, в нея имаше стикери с пеперудки. Това значително повишава ценноста ѝ. Но пак си беше доста изненадваща церемония за да се отбележат разменените $3 срещу подвързани тънки листчета с корица. Особено като се сравни това как преди седмица можахме да пресечем международна граница без някой да ни обърне внимание. Земя на контрасти!
Въпросната силно въздействаща църква.
Когато се върнах на открито вече валеше ситен дъжд. Толкова за нулата процентен шанс. Както и да е, реших да продължа пеша въпреки дребното неудобство. Започнах да се разхождам из околния квартал. И веднага забелязах интересни църкви в далечината. Реших да разгледам, пък и дъждът се усилваше. Упорството ми беше възнаградено - църквата беше потресаваща. Огромен бетонен саркофаг с особен бял покрив, сякаш изграден от бойлери! И ВиК сравненията не свършват до тук. Цялата църква ми напомняше на комунистическа стена на язовир. Огромна, без външна декорация, груб и открит бетон на плочи. Въпреки странния вид реших да я разгледам отвътре. За моя изненада и въпреки бруталната си външност се оказа се много приятна и добре подредена. Светли и топли цветове, широки пространства. Дъната на “бойлерите” отвътре образуваха хубав ефект. Земя на контрасти!
Контраста между вътрешността и външността на църквата беше голям.
Седнах за да изчакам дъжда. Бях попаднал на момент в който имаше служба. Неделята, Бъдни вечер се оказа популярно време за църковна служба. Кой би предположил!? През цялото време имах чувството, е някой ще ме разобличи “НЕ СИ ИСТИНСКИ ХРИСТИЯНИН!”, още по-малко католок. Най-сериозен кандидат ми се виждаше една набожна лелка в червена рокля на жълти цветчета.
Не ме хванаха.
След като дъжда спря се разходих в посока “хубавият квартал”. По пътя за малко влязох в полицията, заблуден че е магазин. Наистина беше магазин, но въпреки това в полицейското управление. Много странно. Следващият ми опит беше по-успешен и си взех сладолед, с който да мога доволно да се омажа.
Когато наближих квартала към който вървях отново заваля лек дъжд. Нищо, нали е топло. Няма да се крия повече, ха!
Конкретните улици за разглеждане си избрах от картата (OpenStreetMaps са върха!) по критерия “голямо скупчване на барове и заведения”. Я да ги видим, предишният ден толкова ги търсихме. Разбира се, всичко беше затворено. Нали е почти Коледа. Тук-таме имаше отворени врати, но не вярвам, че работеха за външни лица. Иначе кварталът беше приятен и дори имаше тротоари. Голям лукс са това тротоарите, казвам ви. Но и тук имаше улици пълни с боклуци. Много луксозни, както и може би средна класа къщи се продаваха.
Суши ресторант, в който бихме могли да отидем при други обстоятелства.
Всичко вървеше много добре в моята разходка, но вече наближаваше 16:00ч. А се бях разбрал с Йо и Верето да ги чакам в хотела към 17. Затова се прибрах обратно и попълних няколко страници в тази тетрадка. Най-важната от които беше тази с маймуната и побоя с гребло! Може да сте я забелязали по - рано.
Когато момичетата се върнаха осъзнахме, че сме забравили нещо много важно. Нямахме подходяща вечеря за Бъдни вечер и нямахме никакъв план какво да правим по въпроса. Ресторанта на хотела не работеше по празнични причини. Всичко друго не работеше по празнични причини, дори хранителните магазини. Умувахме, съветвахме се с интернет и поради липсата на друго стигнахме до Макдоналдс. По капиталистически маниер явно работи и навръх празника. Бързо се придвижихме до там и най - празничното което си харесахме беше детското меню с играчка. Много трудно беше да не се забележи как всички останали клиенти бяха с азиатски черти или забрадени мюсюлмани.
Цялото ни празнуване беше тъжна картинка. Това, което мога да кажа е, че Макдоналдс все още не става за ядене, дори и в Никарагуа. И въпреки всичко, дори може би тъкмо заради всичко, вечерта ни беше много весела и прекарахме добре. Хит беше и динозавъра от детското меню, който имаше иновативен начин да доставя малки бонбони.
Тази статия е част от поредицата ми, описваща мислите ми по време на “скорошната” ми почивка в Централна Америка. Начало на поредицата и описание можете да намерите тук.