Ден 4: Към Давид и Бокете
Действието се случва на: 13.12.2017г.
Имахме простичък план за деня. Единственото, което искахме е да се докопаме до Бокете през Давид. Бяхме абсолютно подготвени за целодневно пътуване с автобус, честно! Огромния пакет бисквити и 0.7л вода, която носих с мен го доказват. Всякакви опити да се твърди, че съм бил гладен и жаден през това пътуване са долни измислици!
Първа стъпка - Albrook, където вече бяхме разузнали и се чувствахме комфортно. От там трябваше да вземем автобуса за Давид в 08:00, който би трябвало да ни закара до града в ранния следобед. От там бяхме сигурни, че ще можем да си намерим червен дявол (шарените училищни автобуси) за Бокете.
На автогарата малко се объркахме с “Rapi>Pass” картите (“по - комбинираните” за пътуване с автобуси) тъй като се оказа, че единственото, за което ни трябват е за преминаване от чакалнята до платформата за автобуси. Това преминаване на вратата ти сваляше 10¢ от картата 😕 Ние си мислехме, че ще ни трябват за самото пътуване и се използва като в MetroBus-овете. За това си взехме две и ги заредихме с малко пари. Общо се навътрихме на стойност около $15. Картите все още са активни и в нас. Ако някой се интересува може да спазарим нещо, предлагаме намаление 😀 Но да се върнем на по - странното - десет цента само за да идеш до платформата? Може би така се ограничават посрещачи и изпращачи? Във всеки случай беше от по-хубавите автогари, на които съм бил. Възможно е парите да се използват за поддържането ѝ.
Храната
Всички тук нагъват яко бургери и скара. Във всяко заведение имаше бургери, грилове и почти нищо друго. В мола в Панама на етажа за храна имаше 6-7 бургерджийници. Освен тях, другият избор е спагети и пица. Никакви манджи от какъвто и да е вид! Но за това пък малкото разнообразие се компенсира с голямо умение. Особено бургерите бяха винаги направени с голямо внимание и ми допаднаха до такава степен, че трябваше съзнателно да се ограничавам.
От към месо, изглежда хората предпочитат пилешко. По същия начин, по който свинското е доминиращото месо в България, то пилешкото бе из тази част на централна Америка. В трите държави имахме огромен избор от различни начини на приготвяне на пилешкото от дузина различни компании, имащи много рекламни банери и табели.
Голям проблем за източно европейците, какъвто съм с пълно сърце в това направление, беше липсата на пресни зеленчуци. Които намерихме бяха доста дървени и скъпи. Скъпи? Да, чушките например се продаваха на бройка. Предполагам, че голяма салата е по - скъпа от 2-3 големи пилешки бургера с пържени картофи.
Освен тези неща нямам нищо друго интересно за разказване. В крайна сметка храната беше много вкусна и малко скъпа на туристическите места, по които ние попадаме. Не мисля, че някой би дошъл за кулинарен туризъм. Но и никой няма да е неприятно изненадан или разочарован.
Една от страничните улички на Бокете. Гледката е от балкона на хостела, в който спахме Снимка - Йо
Автобуса бавно потегли, но през това време за първи път станах свидел на нещо неочаквано. Качи се чичак в синя тениска, който продаваше и рекламираше бижута. Нещо като “вижте новата ни селекция от парфюми” в авиокомпаниите. Но много по - директно и бързо. Мина покрай хората, показа стоката, води спор с една госпожа и после друга. Навярно за предимствата да си купиш накит тук и сега, спрямо това да трябва сам да си го търсиш. На следващите спирки продължиха да се качват всякакви търговци на всевъзможни стоки. Най-забавен беше един, който изнесе 15-минутна лекция за качествата на учебник по английски. За да покаже колко е хубав учебника даже започна да преподава урок, ако не се лъжа! Най-объркващо ми беше, че дори и той си намери клиенти! Явно хората пазаруват от скука след три часа в автобус, нямам друго обяснение.
Единственото друго интересно по пътя беше проверка на личните документи на някаква областна граница. Не схванахме причината. Но явно много внимаваха дали имаме печат за влизане в страната. Като тримата единствени чужденци в автобуса, отделиха на нашите паспорти доста внимание. Заради такива случайни проверки препоръчвам добре да гледате дали ви е сложен хубав и четим печат на влизане в някоя страна от централна Америка. Това беше първият, но не и единственият път в който държавни власти ни проверяваха печатите.
Стигнахме до Давид на време. Той е от по - големите регионални градове и всичкият транспорт наоколо минаваше през него. Нямахме възможност да го разгледахме отвъд автогарата. И като говоря за нея - там се помотахме малко. С Верето не се справихме да намерим очевидното място на автобусите за близката околност. Но Йо хвана един касиер и го разпита. Без нея щеше да ни е много по - трудно. Йо, ако четеш - мерси за всичко! Човека изненадващо започна да говори на идеален английски и ни упъти. Отивайки на мястото вече ни чакаше заминаващ за Бокете автобус. Буквално вече излизаше от мястото си за да тръгне и го спряхме за да се качим. Беше червен дявол, пълен с хора, цветове, музика и тунинговани части. Трябва да кажа, че много по-яко се пътува с него. И билета му беше само $1.75.
Да не забравяме, че все пак беше почти Коледа. Украсата си беше напълно очаквана.
Стигнахме в Бокете привечер. Той е планинско малко градче, което по някаква причина е много популярно сред чуждестранните туристи и чужденците живеещи в Панама. Причината вероятно е близостта му до Давид и това, че се намира сред страхотна планинска природа и е възможно да се правят всякакви трекове. Тази вечер имахме време само да се настаним в хостела, да хапнем скъпа вечеря в туристически bar-and-grill и да се размотаем наоколо за опознаване на територията. Оказа се, че храната е вкуса и дори успяхме да разгледаме целия град! Единствено пропуснахме тъмния увеселителен парк, от който се чуваше весела музика все едно работи. В самолета бях гледал То и изобщо не ми се стъпваше на такова място! Цялото нещо представляваше една главна улица, която има по две малки съседни улички по дължината. Малки къщички до максимум два етажа, един парк-градинка, който служи и за автобусна спирка. Както и един мост. И тъй като с думи се предава трудно, а тази статия е кратка и съдържа само пътуване с автобуси, то следват малко снимки от Бокете.
