Ден 2: Разходка на светло

Действието се случва на: 11.12.2017г.

И дойде първата ни сутрин в нова и интригуваща страна. Която дори ни посрещна със заря! Всичко подсказваше, че ще ни върви по вода. В случаят водата включваше и обещание за гръмотевична буря със силни дъждове. Разбира се, прегледахме всички възможни прогнози с надеждата, че поне една от тях ще е благосклонна, но никакъв късмет. Всички бяха единодушни. Нищо, подготвени с кой каквото има, се понесохме навън в търсене на най - интересните неща в града. Сравнително обнадеждаващо беше, че поне сутринта все още беше слънчево и не, нямаше надвиснали буреносни облаци.

И тук ще трябва да спра за малко хронологичното разказване на нашите дни. Мисля, че е вече момента да поразмишлявам за това какво всъщност целя с тази серия от статии. На кого са нужни? Какво ще постигнат? Няма да стана мястото за полезна информация по който и да е въпрос, свързан с тези места. Не мога да се съревновавам с Уикипедия или Wikivoyage по никакъв начин. Има и купища други блогове, всеки от които ще разказва на по - широко за всяко конкретно място. Трудно ще бъда убеден и, че уменията ми на разказвач са толкова добри, че да задържат читателите. Няма да се намерят и взимащи дъха снимки. Все пак снимам с телефон. Значи защо изобщо? Това което пиша трябва да може да се чете и от хора, различни от близките ми приятели и семейство, нали? По тази причина ще се опитам да поръся разказите с колкото се може повече “полезна информация”. Това ще включва цени на различни стоки и услуги, начини за стигане от място до място, неочаквани обичаи и други, за които се сетя. Надявам се това да даде някаква стойност на статиите. Сега, след като се разбрахме за това - обратно към разказа!

Сутрин по малките улички

Плана за деня беше амбициозен. Да разгледаме историческата стара част на града и след това да направим същото с новата и пълна с високи сгради част. В гръмотевична буря. Какво може да се обърка? Започнахме с разходка по същата пешеходна улица от предишната нощ, в посока стария град. Всъщност се казва Avenida Central и наистина се оказа мястото, на което се случват нещата. Удобно започваше от пред входа на хотела ни. Веднага след като тръгнахме по нея забелязах няколко неща.

• Наблюдение едно: много по-оживено е. Няма нищо общо с вечерта. Има купища хора, всеки тръгнал по работата си и много приятно никой не ни обръща внимание. Всяка мрачна и тъмна фасада се е превърнала в магазин, закусвалня, банка, административна сграда или нещо друго полезно. Има и всякакъв избор от мобилни улични търговци, които продават от лотария до кафе от каничка!
• Наблюдение две: закуските са супер вкусни. Минавайки още пред пред първата улична закусвалня миризмата беше по - примамлива от песен на русалка. Не продължихме напред преди да сме награбили поне една или две палачинки. Точно за такива места е много удобно човек да носи купища едно-доларови банкноти със себе си. През цялото време на опашката се притеснявах, че с на практика несъществуващият ми испански ще забавя хората зад мен, които също вероятно са главни. Нямаше да е яко и да нямам дребни!
• Наблюдение три: непрогледно тъмните странични улички от предишната вечер се оказаха изрисувани със страхотни картини. Не мога да ги нарека просто графити, за това ще използвам “картини”. Покриваха повечето от стените и нямаше следи от безсмислен вандализъм по тях. Заглавната картинка на тази статия е точно една от тези стени.

Всичко този ден започваше много добре. Вкусна закуската, липса на порой. Отново се задвижихме към старият град. Първото, което направихме, е да се залепим за стена с изглед към океана. От там поехме по уличките, които бяха шарени, спретнати и пълни с мини паркове. Или дори не истински паркове, но поне озеленени площадчета. Много от тях си имаха и статуя или две на някой важни хората от историята им. Приятното усещаме и добрите предчувствия се засилиха!

Някъде по това време впечатление ми направи, че всички карат чисто нови коли. Поне ако се съди по външният им вид и регистрацията. Не съм много добър в разпознаването на сериите на модели пикапи. Само таксиджиите имаха по-стари и учукани коли. И по някаква причина всички транспортни средства за превоз на пътници имаха още един вид номера, сложени заедно с нормалните регистрационни - таксиметрови коли, автобуси, бусчета и подобни. Тези номера дори винаги бяха сложени и отпред. Подобно на южните щати в САЩ, почти никой друг нямаше регистрационен номер отпред на колата. На мен ми изглежда малко грозно. Мястото, което очевидно е направено за номер, стои празно и неизползвано.

Из този квартал се натъкнахме и на много кафенета за туристи. Прави впечатление, че в тях кафе и чай за по $2-3, закуска от $5-6. Което е доста спрямо цените, които местните плащат. Например закуска в някаква улична закусвалня тип софийска баница беше максимално $1. Като точно тази, от която си бяхме взели палачинки по - рано. При това в този долар се включват и местенце за сядане с маса, чиния от керамика, прибори и всякакви удобства, от което не се възползвахме за да можем да видим повече от града възможно най - бързо. Все пак бяхме гладни за забележителности туристи.

И сега е момента да разкажа малко за нас. Ние сме възможно най - стандартните туристи. Абсолютната карикатура. Пътуваме от място на място, разглеждаме забележителностите на бързо, правим две-три снимки и изчезваме. Не сме от хората, които завързват връзки с местните хора или лесно общуват. Винаги залагаме на сигурното и не поемаме излишни рискове. По тази причина тук няма да прочетете за някакви особено вълнуващи приключения в най - дивите кътчета на страната, рядко посещавани от чужденци. По - скоро точно обратното. Ще се говори за местата, на които всички са ходили. Там, където има голяма концентрация на туристи от всякъде и съответните услуги за тях. За по - добро разбиране на мястото, контакт с хората и наистина различни случки може да потърсите на други места. Това казано, не обичаме организирани екскурзии, които вече са тоталната крайност. По - скоро за всичко се грижим сами, обикаляме сами и правим планове на място.

Обратно към историята. Сутринта започва да се превръща в обяд и осъзнахме, че сме на топло. Бяхме оставили зимата в Европа и сега се оказахме на ~30 градуса и влажен въздух. Поне моето тяло изобщо не беше подготвено. Неочакваната горещина ме накара да си спомня, че крема за слънце и шапката трябва да се използват наистина. Не само да се разнасят в раницата по навик. За нещастие моята шапка не беше съвсем подходяща за разхождане из града. И тогава си заложих изключително тежката задача “да си купя сламена шапка на пук на всичко”. От предишен опит, свързан с пазарене за шапки с местни търговци очаквах да е забавно мини quest-че.

Някъде по това време и по площадите стана забавната снимка на Йо и Верето. Напълно случайно. Рядко правя интересни снимки и тази ми хареса, за това я споменавам тук. Няма как да пропусна да ги покажа и в блога!

Големия град

Следващата цел, беше централната част на града. Тази, обсипана с небостъргачи. Решихме да отидем пеша, за да може да разгледаме града по пътя. Ясно се виждаше как кварталите преминават от бедни (близо до стария град) към средна класа, към богати - тези около високите сгради. Впечатленията ми са доста положителни. Обичам малкият бизнес, а там беше жив, разнообразен и разпространен. Всякакви малки магазини, мини маркети, хора разхождащи се и продаващи всевъзможни дребни неща. Услуги от типа “почистване на обувки” до фризьорски салони с десетки столове. Чудесно, чудесно! Да живеят хората, да купуват и продават, да движат икономиката и да правят живота си по - хубав!

Стигайки до централната част с големи и луксозни сгради, обаче, малкият бизнес беше изместен от среден и голям. Магазини на големи вериги, огромни хотели и не свършващи офис сгради. Парковете станаха по - големи и пълни с повече забавления - детски площадки, сцени, игрища за различни спортове. За спасение от горещината се скрихме в точно такъв парк.

Около това време решихме да обядваме. Но изобщо не забелязахме места от типа “кръчма за обяд”, които бих очаквал около толкова много офис сгради. Изглежда нямат навика да обядват по този начин. Видях много разносвачи на пица, което вероятно е резултата от това. В крайна сметка разрешение на проблема ни беше много скъп обяд в мол. Самият мол беше неразличим от софийските. Но секцията с храната имаше какво да направи за да се хареса на моя вкус. Всичко на всичко, бяхме поставени пред избора “10 вида бургери или единствен гурме ресторант”. Избрахме ресторанта и не съжалявам! В него сервитьора много искаше да ни каже за нещо свързано с бюфета, но не говореше английски и не е сигурно за какво точно ставаше дума. В крайна сметка бяхме доволни. Не е като подобните места в България, където имаш избор между няколко места с готвена храна, бюфети и няколко вида скара. Но задоволително все пак.

Решихме да снимаме града от високо. Бяхме чели за няколко небостъргача, на които може да се качим и да снимаме. От тях избрахме Hard-Rock Hotel. Не беше ясно дали имат политика да пускат хора горе, за това решихме да използваме малко заблуда. Очевидно не сме местни, за това решихме да се направим на гости на хотела. Което значеше да влезем в него и да се запътим към асансьорите без изобщо да се спираме на рецепцията или да изглеждаме изгубени. Което не е много лесно докато изобщо нямахме идея кое къде е. Но се получи, уха! На последният етаж имаше удобни платформи с прозрачни прегради. Според мен това място е предназначено за вечерни fancy партита на фона на нощния и осветен град. Веднъж горе - снимахме града, потърсихме обещаните облаци. Няколко човека от персонала ни загледаха, но в крайна сметка не коментираха нищо. Като допълнителен бонус в хотела видяхме и китарите на Roger Waters и Lita Ford. Яко! :)

Вечерна разходка на обратно

След като изпълнихме петилетката за един ден дойде време за пътя на обратно. Решихме да е по крайбрежната улица на града, тип Malecon. Поне така си я представяхме. Но се оказа, че е повече тип Miami - лента за велосипедисти, пейки, хора разхождащи бутиковите си кученца и тичащи. Въпреки разочарованието си беше яко. Пътя ни беше 4-5 км. докато стигнем обратно до историческият град и нашият хотел. Към края му, докато се любувахме на едно красиво пристанище внезапно изкочиха еноти и изгониха уличните котки, които хората храниха. За първи път около мен има свободни еноти, йеее! Макар и градски, хранещи се с боклуци.

Положително беше пълна липса на обещаната гръмотевична буря. За да ни поддържа адреналина висок, Йо реши да се хвърли пред няколко коли докато пресичахме един булевард. Нямам обяснение, което мога да дам на случилото се. Нищо лошо не се случи, но все пак си ме стресна. Сигурно тук е подходящо да кажа, че почти из целият град нямаше никакви удобства за пешеходци. Все едно изобщо не са участници от движението. Но на едно от малкото места с пешеходни пътеки и помислено от тази гледна точка, Йо рискува живота си като пресече далеч от тях, хвърляйки се рязко пред няколко коли. И до сега не ми е обяснила защо така. Това трябва да се разбере някой ден.

Както и да е, стигнахме до старият град. Там избегнахме зъл викач за ресторант със схема. Почти сме сигурни, че имаше някаква. Качи ни на последния етаж на някакво тузарско място. Цените бяха по - ниски от останалите места наоколо и почти нямаше хора. Точно за това преценихме да се чупим. Сменихме го със съседната семейна и яка пицария. След това се прибрахме за сън. Следващият ден беше планиран за канала.

Следващият ден ->