Panama City panorama

Действието се случва на: 10.12.2017г.

Дойде момента да разкажа за първия ден от пътешествието ни из централна Америка. Защо бих се запътил точно натам? Далеч е, скъпо е, с нищо не ми бяха известни тези страни? Не знам. Може би основната ми причина да се съглася е общото ми желание искам да знам всичко и да видя всичко! И тъй като централна Америка, по дефиниция, е част от “всичко”, то разбира се че бих отишъл, ако се отвори възможност.

The flag of Panama

Е, тази възможност започва с Панама. И по - специално с града Панама. Намиращ се, изненадващо, в Панама! Малко е объркващо на български. Чудех се дали да не го наричам “Панама Сити”, “Панама (град)” като Уикипедия или нещо друго от този тип. Но просто не звучи добре. За това, драги читатели, ще трябва да се ориентирате по контекста. А пък аз, от своя страна, обещавам да се постарая да е възможно най - объркващо.

Стигането до там

Самолета беше почти празен. По предположение на око нямаше и 30% заетост. Това позволи на повечето хора да спят, всеки заел по 2-3 седалки. Предварително се бях подготвил за 11-часов полет и бях много добре изненадан, след като се оказа, че е само 9ч и 30мин. Дългите полети могли да бъдат приятни! Представям си, че пътуването със самолет през 50те е било също толкова приятно. Всички снимки, които съм виждал, показват широки седалки, с огромна централна алея, повече от достатъчно място за крака. Чудя се, дали тези снимки са реалността или са от реклами на авиолиниите. Хората на тях винаги са някак твърде усмихнати! Но седалките няма как да се разместят специално за фото сесията, нали? Истина или мираж, моето пътуване беше изключително хубаво и удобно.

След няколко итерации на сън-филм-храна, сън-филм-храна се добрахме до летището Tocumen в Панама. Там ни посрещна много добре подредена, огромна опашка за паспортен контрол. Явно почти всички влизаха в графата “чужденци”, като нас и се повъртяхме на опашката сякаш цяла вечност. Нищо, справихме се и с това. Предимно на адреналин, предполагам.

Първи впечатления

Реклама на бира Балбоа

Да кажем, че Балбоа е популярен. Това е реклама една от популярните бири. Снимка - Йо

И така след 36 часа, без нормален сън из между тях, се озовахме пред летището. След средно дълго пазарене с таксиметровите шофьори си намерихме лицензирани от летището. Съгласиха се, че за 3-ма човека могат да ни закарат за $35. Изобщо не се прие аргумента, че няма значение колко хора ще превозят и е странно как за един човек взимат само $20.

И може би тук е време да разкажа за валути. Страната си има собствена - Панамска балбоа, кръстена на Васко Нунес де Балбоа. Много подобно на нашият “Лев”, който винаги съм си представял, че е кръстен на Левски[1]. В техният случай са решили да се придържат към истинското име. Поради което сега си нямат готина история за наименуването. Но, както и да е. Едно (един?) балбоа струва точно толкова, колкото един долар. От самото създаване на валутата до сега. Дори повече от това! На практика в страната циркулират долари и балбоа напълно равностойно и съвместно. Няма нищо нередно да плащаш в смесени банкноти и монети, както и да получаваш ресто по този начин. Поради тази причина в тези статии ще пиша “долари”, макар че технически погледнато всъщност са “балбоа”. Използвах предимно долари и не се сдобих с много книжни балбоа (балбои?) за целия престой в страната.

Нощен изглед от историческата част към новата.

Нощен изглед от историческата част към новата. Снимка - Йо

Летището е доста далеч от града и дълго време се повозихме в таксито. Някъде през това време прецених, че цената му всъщност не е толкова лоша. Първото впечатление, още по пътя, беше, че всички карат огромни пикапи, при това ниви. Почти изключително азиатски модели. По някакъв начин, във фантазиите ми мястото беше леко очуквано, малко бедно и с коли втора ръка от северна Америка. Може би очаквах някаква по - богата версия на Куба? Ни най малко! Пътищата бяха добри, имаше сериозно движение и всичко изглеждаше поддържано и ново. Когато наближихме града веднага се видя, че е модерен и удобен. По малко неща различим от европейски, например. Поне пътувайки с кола по централните булеварди. Разлики в крайна сметка намерихме много, но за тях по - късно. Важното тук е, че очакванията ми бяха много далеч от истината.

Хотела и околностите

Стигнахме пред хотела ни. От тъмното не си личеше много, но кварталът е малко мръсничък. На границата между старата (историческа) част на града и по - новите жилищни квартали. Точно до него имаше оживена и голяма спирка на градски и междуградски транспорт. Съответно, през цялото време беше пълно е с автобуси и хора, отиващи насам и натам. След неравна борба с входната врата на хотела се оказваме вътре. Дадоха ни ключ и хоп-хоп, качихме се в стаята си. Номер 609. Отворихме вратата и първото, което видяхме - само едно двойно легло. Както може да се предположи, с Верото и Йо бяхме резервирали 3 легла. Но след секунди започнаха да се трупат други впечатления. Най-издайническото беше купчината гащи на бюрото. Интересно! Отворени куфари, обувки около стените и всякакви лични принадлежности. Ох! Малко по малко започнахме да осъзнаваме, че тази стая е обитавана. Дали са ни ключ за чужда стая! Заключихме стаята на бедните хора, които спокойно можеха да останат без ценните си гащи на райета и се върнахме да си вземем ключ за нашата стая. Оказа се, че тя е 606. Точно срещу 609 в коридора. Както може да се очаква, това не повиши много вярата ни в сигурността на мястото.

Истинската ни стая се оказа леко опърпана, износена, с особена врата на банята. Ще слушате много за врати из тази история, така че свиквайте. Те бяха най постоянният ни и упорит враг. Почти всички бяха с кръглите брави и бутонче от вътре. Тези, при които езичето за заключване и езичето за отваряне са едно и също. По някаква причина ги свързвам с Франция и френски колонии. В този случай проблемната беше банята, която имаше всички възможни проблеми, които може да има една врата. Затваряше се много трудно, но веднъж затворена почти не можеше да се отвори. Също така, в стаята много добре се чуваше какво се случва на улицата. А там се случваха доста и все шумни неща! Но всичките недостатъци можеше да се забравят заради гледката. Заглавната картинка на тази страница е направена от точно тази стая.

Осветена улица на фона на нощна Панама

Още един изглед от стаята ни. Снимка - Йо

Оставихме си нещата и бързо се отправихме навън, да разгледаме околностите. Все пак вече беше почти вечер и искахме поне малко да видим нещо различно от затворени пространства. Последното ни такова преживяване беше от преди около 40 часа в Мадрид. Тръгнахме по пешеходна улица “Central”. Явно Йо беше разузнала предварително и знаеше, че това е пешеходната улица на която се случват нещата в тази част на града. Основните ни впечатления бяха, че няма много отворени магазин, тъмно е и всичко е в ремонт. Някак си, наоколо ни се виждаше криминално и опасно. Сериозно криминално. Основаната цел на излизането ни беше да достигнем до едно местенце за храна, избрано от FourSquare.

Лошото беше, че всички улици в тази посока бяха супер тъмни. Тъмни като Молдовско село! Не просто нямаше улично осветление, нямаше никаква светлина. Все едно целият квартал нямаше ток! Някъде тук нещата повече започнаха да приличат на предварителните ми очаквания за страната и града. След няколко опита да заобиколим тъмните места и доста спор по коя точно улица искаме се спуснем към него се оказа, че харесаният ресторант е точно в тъмната зона. Виждаше ни се, че е в средата.

Заря над странната магистрала във водата

Зарята, която ни посрещна. Не осъзнавах, че сме толкова важни! Снимка - Йо

Докато обикаляхме така, няколко “опасни и кръвожадни субекта” ни подсвирнаха с викове “минавайте, няма проблем” на английски. Имайки предвид една от тъмните улици, на която са те в момента. Това, разбира се, ни стресна още повече. Някъде по това време решихме - край с тоя ресторант, ще търсим друг. На светло! Тръгнахме към светлината като насекоми и намерихме друго местенце. На практика първото светло заведение, което видяхме. Там установихме няколко неща: храната е много вкусна, аз нямам идея как изглежда Пикасо и всъщност сме пристигнали точно навреме за огромна, грандиозна и дълга заря. До сега не бях виждал такава и разбрах защо хората толкова ги харесват тези работи. Продължи сякаш 30 минути без да спира, имаше купища разнообразие и най - важното - хореография. А нашето местенце се оказа на перфектно място за гледане. Бар Пикасо, ако някого го интересува. Ако се случи да има фоерверки в града - там е мястото. В случаят, мисля че ги изстрелваха от вътре в странното водно околовръстно, намиращо се в океана.

На връщане се оказа, че тока е бил спрян заради фойерверките. Колко удобно. Кварталите на бедните и средната класа без ток за да може богаташите от небостъргачите да си виждат зарята по - добре! От друга страна, кръвожадните субекти се оказаха група деца и родителите им, а тъмните улички всъщност бяха много хубави. Веднъж като приключи шоуто и пуснаха отново тока. По някаква причина на обратно тръгнахме по друга съмнителна улица. На нея често се срещана полицаи, чийто коли бяха направо бронирани Фордове. Доста впечатлителни.

По пътя минахме през някакъв мини маркет и ми направи впечатление, че касиерката и няколко от хората наоколо са с азиатски черти. Направи ми впечатление тъй като изобщо не очаквах такова нещо. Оказва се, че това не е изолиран случаи и си има добро обяснение, което ще оставя за друг пост. За сега, да се върнем към историята. Стигнахме до хотела, входната врата пак ни победи и се прибрахме да спим, в очакване да видим града на светло.


[1] Да, да, знам че не съм прав. Значи буквално “лъв” и нищо повече. Както и би могло вече да казваме Лъвски, може би? Но си ми харесва тази романтична представа.

Следващият ден ->