Ден 0: Една нощ в Мадрид
Действието се случва на: 09.12.2017г.
Обичам да пътувам. Може би това не е изненада, като се има предвид че е написано в статия за пътуване. Но въпреки това ми се иска да е тук и ясно още от началото. Не знам от къде идва това. Защо, например, не искам да си построя грандиозна и луксозна гробница? Някога това е било най - хубавото нещо, което може да правиш със свободните си време и ресурси. Едно от най - желаните при това[citation needed]. Но някак си не ме влече да си строя пирамида или да наемам художници да украсяват саркофага ми. Цялото нещо е твърде мрачно. Пък и живите хора са къде по - интересни, до сега не съм чул и една хубава шега от отвъдното.
От дете си спомням как заедно със семейството ми се мотаем из България, заедно със старата ни жигула. И нищо не ми трябваше, можех просто да гледам наоколо, да чета или да спя съвсем щастливо. И така, ето едно ново пътешествие. Не много по - различно от всички с жигулата. Не и за основните неща.
Първа разлика - пътуването е със самолет, което си е доста по - неудобно. Втора разлика - не знам езика на местните. Изобщо! Испанският ми е толкова добър, колкото ми е голямо желанието за грандиозни гробници. До сега това не се е оказвало проблем, не вярвахме че и сега ще е така. Все пак рядко на граничният контрол те питат “Колко точно голяма гробница желаете?”. Но най - голямата разлика от нормалните ми пътувания беше това, че нямах никаква идея за историята и текущото състояние на местата, към които бяхме тръгнали. Да, ако ме бяхте накарали да посоча Панама, Коста Рика и Никарагуа на картата щях да ги сложа някъде между Мексико и Колумбия. Но нямаше да имам ясна идея кое от тях кое е точно. Не знаех и абсолютно нищо за историята им или сегашната политическа ситуация. Най - общо в главата ми имаше само
хм… бивши испански колонии, загубени заедно с всички други. Не съм чувал за войни по въпроса, така че сигурно е било сравнително мирно. Май щатите много се мешат из живота им последните стотина години. Ъм… това е? А, в Панама има канал, нали?
И това беше всичко. Трябва да си призная, че до момента на заминаването това все още беше всичко, което можех да кажа за тях. Единственото подобрение беше, че можех много по - добре да ги позная на картата и знаех горе-долу какво е разстоянието между столиците. Защо се случи така? Това не е нормалният ми начин на процедиране! Какво стана с всичкото четене, проучване, навиване и ентусиазъм? Не знам, този път ги нямаше на старта. Може би обикновено първо съм се навил за съответното място и чак след това решавам да отида. В този случай нещата трябваше да станат на обратно и не си отидоха на мястото до средата на пътуването. Организацията стана много бързо, без сериозно обмисляне. “Дойчо, ходи ли ти се в централна Америка?”, “Ми защо не? Хайде!”.
Малките ни какавидени багажчета!
И така, на летището съм, взел съм си някакви дрехи. Общо взето си представям каква би била температурата, дано имам правилните неща. Дори една вечер инвестирах в търсене на хубав репелент из София. Оказва се изключително трудно през зимата[2]! Също така, бях запомнил че ще сме около планина в някой момент. Но въпреки това трагично не бях взел подходящи обувки. За това ще разкажа на по - широко когато му дойде времето. Като първа стъпка в пътуването беше престой в Мадрид. Фъъър със следобедният полет от София и пристигахме вечерта в Испания. Следващият ни полет беше на следващия ден през деня, някъде около обяд. Начало! Нещата се случват вече!
В момента, в който се изнизахме от летищните автобусчета бяхме добре подсетени, че сме в Испания. Нямаше жива душа на паспортния контрол. Никой! Само затворени прозрачни врати. От другата страна на металните врати мина случаен човек от персонала на летището. Той беше също толкова учуден, че има хора колкото и ние, че няма персонал. Известно време се надцаквахме с учудване, но все пак цял самолет хора трудно се побеждават еднолично. Всички се струпаха около него и той само започна да обяснява, че няма нищо общо с паспортния контрол и не е негова работа. Въпреки това отиде да намери някой по-наясно с въпроса. След 15-тина минути от някъде дотича някакъв полицай и тръгна да отваря едно гише. Съвсем малко по - спретнат беше от човек с все още разкопчан цип. Но само едно за гише за огромна тълпа, която вече се беше подредила по всички останали? Разбира се, сега всички се скупчиха върху единственият отвор без никакъв ред. Полицаят, наясно че тълпата не е в добро настроение, започна да пуска хората без да гледам много паспортите. След още 10-тина минути се появиха и още полицаи, но ние вече бяхме преминали и не можах да видя развръзката. Вероятно е включвала топли размени на доброжелателни чувства. Дори съм сигурен в това.
Хоп, вече сме в Мадрид! Едно бързо метро до центъра и ще разгледаме улиците и площадите, ще хапнем, ще се намери бира…
Количеството хора в малко по - спокойната част.
Бум! На излизане от метрото ни посрещна непроходима тълпа, докъдето поглед стига! Asia-style, преминаването трябваше да става с повече нахалство и упорство. Междувременно се свързахме с Атина, която явно живее тук. Случайно през статуси в Instagram. Тия неща били полезни, да види човек! Та, тя можеше да мине към 23:00, пък ние ще си търсим храна и ще се поснимаме по парковете и интересните места. Снимането, разбира се, вървеше добре. Сградите няма къде да избягат. Но храната…
Тръгнахме към няколкото препоръчани места. Първото е заето, “Ако направите резервация след 2 часа ще има място.” Второто е пълно. В третото са “Имате ли резервация? Ха-ха-ха! Не? Луди ли сте, нямаме маси.” Четвъртото е пълно, петото е пълно, шестото е пълно. Ясно… Всичките тълпи по-скоро също ядат по заведенията. Кой да предположи!? Както и да е, след 2 часа успяхме да седнем в хамбургерджийница, трима човека на маса за двама. Но все пак храната беше добре дошла! Там изчакахме Атина и тръгнахме да търсим бар. Под нейното ръководство, и с доста по-малко наброй “няма места”, намираме. Уха! Друго си е с местен. След две-три бири и тълпите намаляха. Сигурно не всички имаха намерение да будуват цяла нощ. Слабаци.
Как да не си направиш селфи с муцки?
Това беше интересно за известно време. Нощният живот в Мадрид, ако тази нощ е била представителна, изглежда е хубав. Има хора, има отворени места. Чудесно! Значи сега е време да го обиколим, нали?
Разбира се, всичко хубаво накрая рязко приключва без да си съвсем подготвен. След като баровете спряха да приемат нови посетители, решихме да опитаме някакво “тайно” заведение. В него се влиза само, ако знаеш къде да го търсиш и с парола. Всъщност имаше огромна табела и изобщо не ни питаха за паролата :( Въпреки големите надежди мястото се оказа не особено интересно. Беше и доста скъпо. €12 за спагети на микровълнова!
И общо взето, това беше последното нещо преди да се доберем до летището с готиния градски транспорт. Удобен автобус до летището, който е преправен така, че половината от него беше рафтове за голям багаж. Какъвто би носил човек отиващ към летището. Веднъж там спахме час-два по пейките и дойде време за самолета ни. Йеее! Довиждане удобна Европа, отиваме за малко в Новият свят!
[2] За тези, които ги интересува, намерих репелента тук. Продавача в тази аптека беше много любезен и приятен човек.</plug plug>