Катедралата на централния площад гледана от църква Iglesia de La Merced

Действието се случва на: 21.12.2017г.

Нощта беше наистина гореща. Пещ! Но веднъж преживели това ни очакваше хубава закуска от хостела.

След това се разхождахме из града. Верето и Йо го снимаха от всеки възможен ъгъл и при всяка възможна светлина. Колкото и да се върти из тях тези колонилани градчета си остават сладки. Обаче трябва да предупредя, че нас в Гранада ни очакваха купищата коли и таксита смесени с тесни и понякога липсващи тротоари, което отне малко от чара. На много места трябваше да дебнем подходящ момент в който да направим снимките си.

Входната порта на крепостта.

Входната порта на крепостта La Polvora, която остана затворена за нас

За нещастие основната забележителност, крепостта La Polvora, беше затворена за празниците и щепе да отвори след нова година.

От друга страна пък всички църкви бяха отворени. Не съм сигурен колко бяха, но бързо започват да се сливат една с друга! Обиколихме много от тях, но за нещастие не помня и не съм записал имената на повечето. По-големите като тази на централния площад дори предлагаха опростени копия на Микеланджело.

За вечерта си бяхме букнали ходене до вулкана Масая за $16 на човек след оферта направена “Специално за вас!”. Цялото нещо беше два часа возене в бусче, чакане на опашка за влизане в парка, 5 минути под строй в сравнително интересен музей и 10 минути гледане на осветена пара от вулкана от много далеч. Не виждам смисъла. Препоръчвам на всички да си го спестят или да отидат специално за музея и да му отделят необходимото време.

Тази статия е част от поредицата ми, описваща мислите ми по време на “скорошната” ми почивка в Централна Америка. Начало на поредицата и описание можете да намерите тук.

Следващият ден ->