Случайно попаднах на “ревю” на книга, което съм писал преди време и ми се видя забавно. Става въпрос за “Сянката на вятъра” на Карлос Руис Сафон. Оригинално съм го написал в Goodreads преди години, но вярвам че по - подходящ дом ще е този блог. Не знам дали за други хора ще подейства така, но на мен всяка алегория веднага ми припомни кой аспект на книгата съм има предвид.

Трябва да призная, че бях приятно изненадан. Мога да сравня книгата със стар руски камион. Първото впечатление е на нещо грандиозно. Това нещо е намерено в гробище за живи книги или гробище за отказващи да спрат машини! И двете са достатъчно мистериозни и възбуждащи интереса. Но веднага след това осъзнаваш, че тръгва доста бавно, сякаш за да те изпита и изплаши. “Сигурен ли си, че искаш да продължиш пътешествието? Предупреждавам те, ще те заведа само до там до където аз искам. Твоите желания не са от голямо значение.”. Веднъж на борда, и инатливо решил да продължиш, ще изпита търпението ти с постоянни заплахи да развали всичко. “Как ти харесва да залитна малко в тази посока, а малко в тази? Не, не, не достатъчно много за да тръгна натам. Все още вървя към целта. Бавно ти е? Моля, слез където поискаш!”. Започваш да опознаваш обстановката. Тук си има всичко! Снимка на гола жена от последната страница на спортен вестник на сенника? “Какво пък съдиш? Малко е вулгарно, но все пак гоним реализъм. Света си е малко вулгарен, какво да го правиш.”. В главата на скоростния лост има кръст, изработен от имитация на диаманти. “Еми? Все пак религията е все още доста силна там, от където идвам. Трябва малко да пофлиртувам с нея. Кой знае, няма как да не е от полза. Нали?”. Във някакъв момент, обаче, започваш да си мислиш, че вече всичко е наред. Всичко ти е ясно и нещата са под контрол, разбираш добре всяка частичка. От една страна ти е комфортно и малко разочароващо. От друга започваш да усещаш как скоростта се увеличава. Много бавно, без усилие, но и без шанс за съпротива. “Може би разочароващия комфорт беше по - сигурен, а? Край с него.”. Рязко осъзнаваш, че вече хвърчиш със шеметна скорост и не си много наясно защо се качи, кои са хората наоколо, къде отиваш. Не разпознаваш детайлите от размазаните околности. Вече си сигурен, че нещата няма да свършат добре. Не можеш да откъснеш очи от случващото се. Но рязко стигаш точно там, където си очаквал и магически всичко все още е наред. Напук всякаква логика.

Като цяло, пътешествието си струваше. Имаше своите баналности, тук и там биваме поизлъгвани от автора за драматичен ефект. И солидната доза запазена испанска мистика си е на мястото.

Ако нямате какво да четете, опитайте. Ще се насладите на готическа атмосфера, разследване на загадки, невъобразимо заплетени човешки съдби и купища едностранни, но разнообразни герои. Жалко, но нито един от тях не ме накара да го почувствам близък.