„Ма то няма смисъл да гласувам“

Повечето хора имат един единствен начин да окажат влияние на политиката в държавата ни. Това е единствения им шанс да променят по някакъв начин фактор, който има огромни влияние върху социо-икономическия им статус. Начинът е гласуване. Да не говорим, че необходимия труд и време е много малък и стриктно ограничен. От 15 до 30 минути ако наистина живее на официалния си адрес. До няколко часа в обратен случай. И въпреки това при избирателна активност от 39.4% на миналите парламентарни избори се оказва, че основна позиция на мнозинството хората е “Ма то няма за кого”. Според мен това е заблуда и хората вярващи в нея вредят на себе си. По косвен начин вредят и на всичките си приятели и роднини.

Що е то “социо-икономически статус”?

Моята дефиниция за “социо” е какво е обществото около човека. Какви са познатите му, какви са приятелите му? Какво хора среща по улицата и с какви хора му се налага да работи? Тези хора щастливи ли са, боледуват ли често, може ли да им се вярва, задържат ли се за дълго време в живота му? Колкото е по - добро обществото в което живее човек, в толкова по - добра посока са всичките фактори.

А “икономически”? Това е какви възможности има човек във всеки един момент. Може ли да си позволи да прекара уикенда си в планината? Има ли възможност да превърне интересите си в хобита? До колко може да задоволи материалните си нужди от храна и подслон на нивото което му харесва? Една метрика за това е колко е богат. Но обществото може да е устроено и по друг начин, така че да задоволява тези нужди.

Как му се влияе?

Естествено, има много начини човек да подобри обществото около себе си, както и икономическото си състояние. Но повечето изискват много труд, дългосрочни хоризонти и често ефекта е видим след дълго време. От друга страна, ако управлението на обществото в което живее е добро, то всичко в него ще става все по - хубаво с все по - бързи темпове. Естествено, лошото управление може и да е постоянна тежест, която влачи обществото назад.

Вярвам, че при по - богато и щастливо общество човек ще е по - добре дори да не промени нищо друго. На всички ви е писнал примера как германеца със същата професия като българина все пак взимал четири пъти повече пари. Но в крайна сметка е вярно. И не защото германеца е задължително по - умен или по - продуктивен или по - честен. Ами защото обществото в което живее е по - добре уредено, по - добре управлявано. Нито пък Германия е някак си природно по - богата. В България важат същите физични закони като там.

На цената на кратко усилие всеки четири години всеки един от нас може да подобри средата в която живее. Или на шест месеца, както е в последно време. Но и това е решим проблем - гласувайте разумно и ще спрат постоянните избори!

Да, ама няма за кой!

Глупости! 61% от хората с право на глас не гласуват. Това значи, че ако толкова няма подходящ избор сред дадените им, то могат да издигнат нещо ново. И да го наложат срещу желанията на всички други. Ако много го искат, тези 61% могат да си съставят правителство, да променят управленския модел на конституционна монархия и да си изберат един от тях за цар! Ха! Поне ще е български цар, не като бившия ни премиер който едва срича български и дори не живее тук.

Или пък милеете за нещо друго? Искате да присъединим България към руската федерация и да заживеем във война и нещастие? Еми, за лош късмет тези 61% могат, ако си го наумят.

Друг сценарии! Жителите на Пловдив и околностите не са много по - малко (497 753) от колкото са гласувалите за ГЕРБ (634 627) - “спечелилите” последните избори. Не знам колко от тях имат прави на глас, но със сигурност ако се съюзят с Варна и Бургас ще могат да преместят столицата в Пловдив. При условие, че имат желание целият цирк да се пренесе при тях, разбира се.

Важното което искам да кажа тук е, че “то няма за кой” е заблуда. Това което всъщност казват такива хора е, че не искат да поемат отговорност за живота си. По - скоро предпочитат да са крепостни селяни и да се прекланят пред каквото съдбата им хвърли, вместо да се опитат да променят нещо.