Това е живота

Носи се слух, че през описаната тук седмица не беше изядена и една маслина с костилка.

По - близките ми хора знаят, че преди време реших да се уча да плавам. Видиш ли, да изкарам курс в София беше разочароващо лесно. А това да издържа изпита за правоспособност още повече. Всичко това с много малко практика. Даже опасно малко практика. В язовир. С малка лодчица. В идеално време. С външен двигател.

След като приключих с тази първа стъпка се оказа, че имам право да плавам с “лодка до 40 бруто тона” из цял свят. Но да имаш право и всъщност да умееш са две съвсем различни неща. Същевременно много повече ме влече ветроходството, не лодки с двигатели. За което почти не стана дума на курса, още по - малко по време на часовете за практиката. За да имам някакъв шанс за успех ми трябваше още много учене. За “от къде го подхванах това учене” искам да разкажа надолу.

Интереса ми започна покрай брат ми. Той също беше стигнал до моето положение, но няколко години по - рано. Сега заедно трябваше да вървим напред. Само къде да намерим някой, готов да обучава двама лаици от София във ветроходство? За щастие мухата се оказа доста разпространена и добра приятелка (здрасти, Лили!) ми сподели за много умел учител, майстор на спорта. След нейната гореща препоръка нещата бяха предрешени. Така се запознахме с Христо и чичо Наско от Sailing Dream, както и по - късно с яхтата Esta e Vida.

Само за една седмица, под строгия контрол на чичо Наско, петима човека се превърнахме от напълно неподготвени в хора можещи криво-ляво да се справят с ветрходна лодка. Поне за мен мога да кажа как преди тази седмица да отговарям за лодка от какъвто и да е размер би било безнадеждно. Докато след края ѝ чувствам, че в идеални условия бих имал шанс. Все още съм далеч от това да мога сигурно (пред себе си) да отговарям за толкова голям съд, особено ако това включва и други хора на борда, които да разчитат на мен. Но вече поне ще съм полезен на ветроходка. Или пък бих могъл да се допълвам с някой малко по - опитен.

Учението ни беше около остров Тасос. От сутрин до вечер се занимавахме с упражнения, а вечер спяхме на лодката в някое пристанище. Най - често за вечеря слизахме в някоя механа. Много е удобно когато има човек, който явно познава всяко пристанище и най - вече къде е правилното място за вечеря. Особено пък ако е толкова дружелюбен и харесван навсякъде!

Та, за ученето говорех, отплеснах се с храната. И тя беше хубава, но да се върнем към същината. Преминахме през всичко необходимо за един капитан на малка лодка. Водене на лодката с двигател, маневри, влизане и излизане от пристанища, правилно завързване на лодката към пристана, устройство на лодката, навигация и най - удовлетворителното - работа с платна и ветроходство. Плавахме през нощта за да свикнем с управление по уреди и със ориентация по светлини, плавахме в умерен вятър и безветрие. Напредъкът ни беше първо бавен, но после по - бърз. Може би скъсахме нервите на чичо Наско, който доста вика по нас. Аз поне отдадох цялото си внимание и ако съм станал причина за високи показатели на уредите за кръвно - съжалявам. Мисля, че в крайна сметка всички бяха доволни и постигнаха целта си.

Силно препоръчвам Sailing Dream на всеки решил да се учи или просто да прекара приятна почивка. Защото и това правят. Все пак очаквам че да трепериш над лодката си, която е в ръцете на група неумели начинаещи е по - натоварващо от почивен круиз. А от мен, ако някой си търси втори капитан или пък просто помощ за ветроходство - тук съм, потърсете ме 😁